Накъде? Въпросът е прост, но НАСА вече не може да даде лесно отговор. Само няколко месеца остават до спирането на полетите на совалките, а Белият дом отмени плана за полети до Луната.
За първи път от десетилетия НАСА няма конкретна космическа дестинация за следваща цел, макар и да иска да достигне до много места. Бъдещето на космическите полети сега зависи от това
какво ще постигне ракетната наука и докъде тя може да ни отведе, казват представители на НАСА.
Тази несигурност може да не изглежда добре в Конгреса, където днес и утре ще въртят на шиш директора на НАСА Чарлз Болдън. Това е първото му изслушване, след като беше отменена мисията до Луната.
Местата в космоса, където човекът може да отиде през следващите две десетилетия, са малко. НАСА иска да стигне до всички, като най-голямата цел, както винаги, е Марс.
„Групата от дестинации не се е променила с времето – каза в интервю Лори Гарвър, заместник-директор на НАСА. – Луната, астероиди, Марс – ако ходим някъде, там ще отидем“.
Но във всеки маршрут има първа спирка. Коя е тя?
Ще трябва отново да попитате след няколко години. Тогава новите технологии ще са достатъчно развити, за да дадем отговор, каза Гарвър. Президентът Барак Обама планира да отклони милиарди долари от програмата за Луната на Джордж Буш към разработването на по-добра ракета.
„Най-добрият начин да се стигне до където и да било… наистина е да се инвестира в технологии, които ще намалят цената, ще намалят времето, ще намалят рисковете и т. н. т.“ – каза Гарвър.
Някои от тези технологии приличат на научна фантастика. Сред възможностите, разглеждани от експертите не само в НАСА, но и извън нея, са и еквивалент на орбитална „бензиностанция“, електрически хибридни ракети, термоядрени ракети, надуваеми части за космически кораби, методи за лъчев пренос на енергия между Земята и космоса.
Бившият астронавт Франклин Чанг-Диас, който разработи нов вид двигател с електрическа тяга, наречен ВАСИМР, каза, че този нов фокус е много добре дошъл, защото преди шест години НАСА се отказа от програмата за авангардни ракетни технологии.
„Определено ни трябва скок в технологиите, ако ще ходим до Марс – каза Чанг-Диас. – не може да стигнем до Марс с химически ракети.“
Сега в космоса се лети именно с химически ракети. Те обаче трябва да носят голямо количество скъпо гориво. Електрическата тяга покрива по-голямо разстояние, но досегашните версии не могат да се отделят от Земята.
За някои обаче технологията не е толкова важна, колкото дестинацията. Сенатор Бил Нелсън, който ще председателства днешното заседание в подкомитета на Сената, планира да настоява за някакъв ангажимент и специфичен план за действие.
„Президентът е единственият, който може да ръководи космическата програма и той трябва да постави цел – каза Нелсън в имейл до Асошиейтед прес. – Той трябва да каже къде отиваме и да остави на НАСА да разработи средствата, с които да го направим.“
Според бившия заместник-директор на НАСА Алън Стърн също трябва да има конкретна дестинация и график. Ако бъде оставено на технологията да определи мястото, това ще е като „програма за никъде“.
Тъй като пилотираните космически полети са едновременно вдъхновение, наука и международно сътрудничество, „е необходима конкретна дестинация, конкретно име, нещо, което започва с главна буква“ – каза Стърн.
Контурите на голяма част от бъдещето на НАСА бяха очертани от независима експертна комисия за космическите полети, назначена от Белия дом миналата година. Неин председател беше бившият президент на „Локхийд Мартин“ Норман Огъстин. Комисията изложи варианти, сред които отмяна на скорошното завръщане до Луната и следване на „гъвкав път“.
Това че гъвкавият път не сочи конкретна начална точка, не означава, че той е без цел, изтъкна участникът в комисията Крис Чайба, професор по астрофизика в университета Принстън.
„Започва се с посочване на целта, а не на дестинацията – каза Чайба. – А целта е човешката експанзия в Слънчевата
система“.
Експертната комисия очерта възможна пътна карта на базата на предимство във времето на най-лесните полети – като полет до Луната без кацане. Могат да последват няколко точки в космоса, където гравитационното притегляне между Земята и Луната, или Земята и Слънцето са равни. Такива места са важни, защото там ще бъдат разположени следващите космически телескопи и други научни спътници. Те обаче могат да бъдат осмяни като „полети до никъде“ – каза Чайба.
Друго предложение на комисията е кацане на близък до Земята астероид, последвано от полети до и около Марс и кацане на луна на Марс. Комисията посочи, че кацането на земната Луна е „очевидна алтернатива“ на Марс, може би след мисията до астероид. То може да служи и като тренировъчна спирка за други полети. Космическата агенция може също да предпочете полет към Луната преди всичко останало, каза Гарвър.
Няколко експерти мислят, че е най-разумно да бъдат изпратени астронавти първо до астероид.
Ако крайната цел е човекът да овладее Марс, кацането на обект близо до земята е логична първа стъпка, защото е по-лесно, изтъкна Доналд Йоманс, ръководител на програмата на НАСА за близки до Земята космически обекти.
Предимството на астероидите е липсата на гравитация. Затова от тях по-лесно ще може да е излети. При кацане на по-големи обекти, като Луната и Марс, ще е необходима допълнителната и скъпа тяга на химическите ракети. Това демонстрира необходимостта от хибридни ракети.
Посещаването на астероид има и привлекателността на ново място, то ще даде много научна информация и дори може да помогне на специалистите да измислят начин как да спасят Земята от евентуални астероиди-убийци в бъдеще.
