Представител на т. нар. Второ българско поколение композитори. Той е водеща личност в музикалната култура и български интелектуален елит през 30те до 70те години на 20в. Причина за това е, че освен като композитор се изявява и като литератор и поет, публицист и общественик, педагог и художник с ярка социалната позиция и прогресивни за времето си убеждения.
Завършва Екол консерватория в Париж при Н. Буланже. След окончателното си завръщане в България работи като корепетитор и хормайстор в Софийска опера и се включва активно в работата на новооснованото дружество “Съвременна музика”.
След ’44-та заема отговорни обществени постове. Пише във всички жанрови сфери на своето време. Автор е на 3 опери, вокално-оркестрови творби; 4 симфонии и други за симфоничен, струнен и камерен оркестър, за глас и камерен оркестър; камерна музика; ховори и солови детски песни, обработки на народни песни за глас и пиано; музика към филми и др.
Сред хоровите му шедьоври са “На нивата”, “Пролетен вятър” и други.
