Марс е римски бог, бог на войната, син на Юпитер и Юнона. За Вавлилонците Марс е планета на бог Нергал. За Египтяните – звезда на Мизис и бог на всевиждащите лъвове. Древните гърци имали бог на войната – Арес. До ден днешен името на Марс се свързва именно с него, защото Марс е римското наименование на бог Арес.
Марс (планетата) е наблюдаван за пръв път от Галилей. Той е правил не много големи проучвания, но е започнал. След него велики учени са отправяли поглед към червената планета, но малко след средата на XIX век започваме наистина да разбираме Марс. През 1867 един френски учен, на име Жансен, доказва нещо изключително важно и несравнимо за никоя друга планета по това време. Открил е наличие на водни пари в атмосферата на Марс. Десет години по-късно американски учен открива двата спътника – Фобос (Страх) и Деймос (Ужас). И така до началото на XX век се събира доста голяма информация за Марс, включително и не много детайлна карта на повърхността му. След 60-те години на ХХ век започват и изследванията с, така наречените КА или Космически Апарати.
Благодарение именно на тях, Maрс е една от най-проучените планети в Слънчевата система.
Гледайки бавното развитие на изследванията едва ли бихме си помислили, че по наше време ще се направят кой знае какви открития. Напротив. Точно в момента света се е активизирал. Откритията се правят буквално всеки месец. Защо и да не изучим много повече съседа си.
Но какво всъщност ни провокира да гледаме на Марс с толкова голямо любопитство. Ето Венера – с нейната смъртоносна атмосфера и лавообразна повърхност или Европа – спътникът на Юпитер, който е покрит с лед, чийто височина не достига повече от 200 метра, а от вътре се предполага, че е кух и пълен с течна вода.
И все пак всички гледаме към Марс. Този загадъчен, червен съсед. През 2003 година се доказва, че има метан, макар и на отделни облаци, на повърхността на планетата. От какво ли е? Може да е отделен от вулканични действия (тогава ще търсим сяра или други подобни, сочещи вулканизъм) или има биологични дейности (тогава ще търсим етан) . В атмосферата има азот и въглероден диоксид (почти 95% от атмосферата), както и следи от вода и кислород.
Повърхността на Марс сочи минали вулканични активности, което ако е вярно доказва, че планетата може би е била подобна на Земята.
Едно от интересните неща, намерени на повърхността на Марс са хематитите. Това са малки сферични образувания, които се предполага, че са се сформирали на дъното на древни океани. Намерени са в областта, наречена Меридианната равнина, която все повече се вярва, че е била древен воден басейн. Откриват се различни видове метали и минерали, които могат да се формират само в течна вода – следователно за известно време на Марс е можело да възникне сходен на Земята живот.
Първата успешна мисия на Марс е на Маринър 4, изстрелян 1964г. Въпреки, че руските Марс 3 и Марс 4 са първите успешно кацнали сонди на повърхността, изстреляни 1971г и загубили връзка със Земята секунди след приземяването. Юни 2006г. се открива, че на Марс има северно сияние. Последния реализиран проект за КА е на Финикс. Неговата мисията е ръководена от Луната и Планетна Лаборатория към Аризонския университет под опеката на Лабораторията за реактивно задвижване на НАСА. Програмата е сътрудничество на университети от САЩ, Канада, Швейцария, Дания, Германия и Великобритания, както и на НАСА, ККА (Канадска Космическа Агенция), ФМИ (Финландски Метерологичен Институт), Космичесни системи Локхийд Мартин и други авио-космически компании. Той изучава почвата на планетата. Изтрелян е на 7 август 2007г. и се е приземил успешно в Северния полярен регион на 25 Май 2008г. Руско-китайската сонда Фобос-грунт през 2009г.
Общото мнение е, че до 2037г. ще има човек на Марс.
Съществуват доказателства, че в миналото Марс е бил значително по-подходящ за развитието на живот, отколкото в наши дни. Но отговор на въпроса, дали Марс е бил обитаван от организми и дали е обитаван сега, все още няма. Спускаемите модули Викинг провеждат изследвания с цел откриването на биологични процеси, но резултатите не са категорични.
И все пак като се сетите за извънземни и първата мисъл е за зелените човечета, или за марсианците. Провокират ни дали наистина е имало марсианци, макар и може би на много по-нисш етап от колкото във филмите и дали има организми или микроорганизми. Това предстои да научим след време.
