Началото на Крумовото управление съвпада с възраждането на Франкската държава. През 800г., на Коледа, римският папа коронясва Карл Велики за “император на римляните”. През 803г. франките разбиват Аварския хаганат и присъединяват голяма част от земите му. Две години по-късно /805г./ хан Крум организира поход към Долна Панония и Трансилвания и присъединява източните територии на хаганата, като по този начин към България са включени славянските племена по Средния Дунав – абодрити, браничевци и тимочани. Българската граница на запад достига до р.Тиса, а на изток продължава по хребета на Карпатите. Хан Крум не запазва остатъците от Аварския хаганат като буфер между България и Франкската империя, която е хегемон в Западна и Централна Европа, но за сметка на това присъединява територии с важно стратегическо и стопанско значение. През новите земи преминава пътя към Централна Европа, също така те имат богати залежи на железни руди и каменна сол, която е високо ценена през тази епоха.
Събитията на северозапад разбунтуват славяните във Византийската империя, които имат желание да се присъединят към Българското ханство. През 807г. хан Крум предприема поход по долината на р.Струма, нанася поражение на византийския гарнизон и присъединява племената сагудати и струмяни. По този начин българските земи се вклиняват във византийска територия, като прекъсват важни пътища и съобщителни връзки. През 809г. хан Крум предприема поход към Сердика. Той завзема града, който има важно стратегическо положение и прекъсва окончателно връзките на Византийската империя с Македония и Централна Европа.
В отговор на българските походи, през 811г., Никифор I започва подготовката на голяма кампания срещу “варварския народ”. Осъзнавайки опасността, хан Крум предлага мир, но среща категоричния отказ на императорa. Никифор I се отправя към Плиска, като по пътя разбива два български гарнизона. Византийските войски превземат столицата и я опожаряват. Хан Крум отново предлага мир, но получава повторен отказ. Тогава той реорганизира войските си, свиква славянските племена, дори и тези от новоприсъединените земи и обсажда старопланинските проходи. Усетил раздвижването на българите, императорът решава да се завърне в Константинопол, без да освобождава Сердика, както е запланувано първоначално.
На 26.07.811г. в прохода Верегава византийските войски са напълно разбити. Никифор I е пленен, а византийският престолонаследник Ставракий е тежко ранен и не след дълго умира в Константинопол.
Наред с външнополитическите успехи, хан Крум води забележителна вътрешна политика. Наследникът на хан Крум-Омуртаг /814-831/ отхвърля мирните предложения на Лъв V, вероятно поради неприемливи условия. В решителното сражение, което се води при крепостта Бурдизо, българите търпят поражение. Неуспехът принуждава хан Омуртаг да сключи т.нар. “дълбок мир” с Византия.
Но проблемите идват от северозапад, тъй като славянските племена -абодрити и тимочани се отцепват през 818г. от България и се присъединяват към Франкската империя. Неуспешният опит да се уреди по мирен път възникналия конфликт, води до избухването на продължителна българо-франкска война /824-831/. През 827г. български кораби навлизат по р.Драва в Долна Панония и успяват да върнат под българска власт териториите на отцепилите се славянски племена. Омуртаг води успешна вътрешна политика. Той продължава делото на Крум за осъществяване на военно-административна реформа, целяща централизиране на държавната власт и премахване на разделението между славяни и прабългари. Разделя държавата на военно-административни области – комитати и са оглавявани от комити, които са пряко назначени от хана.
Хан Омуртаг остава в историята и със строителната си дейност, като основоположник на материалната култура на IX в. С името му се свързва възстановяването на опожарената от византийците Плиска, в която археолози сочат като забележителни постройки Омуртаговия дворец , езическото капище, обществени сгради и др.
