Кои са инструменталните методи на изследване?
- Рентгенография – не може да покаже увреда на мениска, но може да отхвърли съмненията за счупване, което може да даде същите оплаквания и клинична картина.
- Артрография – при това изследване в ставата се инжектира рентгенконтрастна материя, на чийто фон менисците и вътреставните връзки стават видими на обикновена рентгенография (понастоящем този метод е изместен от магнитния резонанс).
- Магнитен резонанс – при това изследване енергия от мощен магнит (не използва рентгенови лъчи и е безвреден метод) кара тъканите на коляното да излъчват сигнали, които се възприемат и преработват под формата на образ от компютър, като методът е особено чувствителен за доказване на мекотъканни увреди – скъсване на мениск или връзки на коляното.
- Артроскопия – представлява малка оперативна намеса, при която лекарят използва оптична тръба с източник на светлина и камера на върха, която се вкарва в ставата през малък разрез на коляното, образът от вътрешността на коляното се предава на телевизионен монитор (освен като диагностичен метод, по време на артроскопията може да се извърши и лечебна намеса по отношение на скъсания мениск).
Как се лекува скъсаният мениск?
Ако скъсването е малко, а болката и другите симптоми отшумят, лекарят може да предложи неоперативно лечение – в случая система упражнения за заздравяване на мускулатурата около коляното. Най-добре е в началото тези упражнения да се изпълняват под ръководството на Вашия лекар или физиотерапевт, което ще гарантира, че изпълнявате упражненията правилно и сте предпазени от повторение на травмата. Това лечение може да включи и временна шина (средство за обездвижване на крака). Този подход е най-ефективен при малки разкъсвания (5 мм. или по-малко), близо до края на мениска, където заздравяването е много добро, или при лица, които не са подходящи за хирургично лечение.
Ако увреждането на мениска е по-обширно, лекарят може да проведе артроскопска хирургична намеса – чрез видео-асиситирания метод артроскопия – или "отворена" хирургична намеса за да прецени каква е степента на увредата и да ликвидира разкъсването. Лекарят може да зашие менискът обратно на мястото му (при разкъсвания с големина 1-2 см.), ако пациентът е относително млад, разкъсването е в зона, където кръвоснабдяването е добро и връзките (лигаментите) са здрави. По този начин, млади спортуващи хора са способни да подновят активна спортна дейност с оперативна намеса, която съхранява и поправя мениска.
При пациенти в по-напреднала възраст или когато разкъсването е в зона, където кръвоснабдяването не е добро, лекарят може да отреже малка част от мениска за да изравни повърхността му. "Шлифоването" на ръбовете на разкъсването позволява ставните повърхности да се плъзгат плавно. В някои случаи лекарят премахва целия мениск. При такива обстоятелства има по-голяма вероятност в това коляно да се развият дегенеративни промени (белези на износване) като артроза на коляното.
Напълното премахване на мениска се "запазва" като последно средство при разкъсвания, които не могат да се повлияят по друг начин.
Ако лекарят прецени, че се нуждаете от хирургична намеса за корекция на скъсан мениск, то тя обикновено може да се извърши чрез артроскопия (камера-асистирана хирургия на ставите) и то в рамките на еднодневен болничен престой.
Понастоящем провеждани медицински изследвания в тази област проучват процедура, наречена "алографт" (присаждане от чуждо тяло), при която ортопедът замества мениска с материал от мениск на труп. Присаденият мениск, обаче, е лесно уязвим и може да се свие или лесно да се скъса. Изследователи правят опити да заместят увреден мениск с изкуствен такъв, но за сега успехът в тази област е дори по-несъществен отколкото при присаждането.
Какво е следоперативното лечение?
След процедурата ще започнете физиотерапия, която ше ви помогне да заздравите мускулите около коляното, ще намали болката и подуването и ще възвърне пълния обем движения на вашето коляно. Възстановяването след хирургична намеса трае няколко седмици по-дълго и следоперативната активност е малко по-ограничена отколкото в случаите, когато оперативната намеса премахва изцяло мениска. Въпреки това, натоварването на ставата стимулира възстановяването й.
Независимо от вида на хирургичната намеса, следоперативната рехабилитация включва ходене, сгъване на коленете и разнообразни упражнения, които разтягат и развиват мускулите на крака. Ако сте претърпели артроскопска хирургия по повод на увреден мениск може да се върнете към работата си една до две седмици след това, като пълно възстановяване се постига обикновено след четири до осем седмици. Ако сте активен спортист или работата Ви е свързана със значителни физически натоварвания могат да минат три до четири месеца, докато възвърнете нужната функция на коляното.
Най-добри резултати при лечението на разкъсване на мениска се постигат при хора, при които няма данни за промени на ставния хрущял и които имат здрава предна кръстна връзка.
Дългосрочните проследявания на пациенти лекувани за разкъсване на мениск показват че повечето от тези, при които е било извършено възстановяване на мениска, се чувстват доволни от резултата дори 10-12 години след процедурата. За съжаление, някои хора, преживели разкъсване на мениск, впоследствие развиват артроза на коляното. Най-висок е рискът за това сред тези, на които е бил отстранен целия или част от мениска, тъй като тези намеси лишават коляното от "омекотяващия" ефект на мениска.
