Рим е основан 753г. пр. Хр. Под силното културно влияние на етруските и чрез сливането на латинските и сабински общини в края на VII век и началото на VI век пр. Хр. се родил бъдещият „господар на света” – Рим. Първият римски цар бил Ромул, а следващите трима царе след него били със сабински произход. В края наVII век пр. Хр. Рим бил подчинен на етруските.
В живота на римляните важно място заемала религията. Те почитали много богове. Според Цицерон неговите сънародници били най – религиозните хора на света. Но ралигията на римляните не била твърдо установена. Тя постоянно се променяла под влияние на контактите с други народи. Вярванията на латините се слели с тези на етруските, по – късно с елинските и източни религии.
Както повечето народи, така и римляните отначало вярвали в силата на починалите си предци. Бояли се от природните стихии, почитали слънцето и земята. Техните богове били местни сили, които им помагали при покълване на семената, при намиране на загубено животно. Обредите се извършвали във всеки дом от бащата на семейството.
През VIII век пр. Хр. боговете добивали вече по – общ характер. Такива божества били Сатурн (бога на посевите), Марс (бога на войната), Янус (бог на всяко начало и край), на които били издигнали храмове. С етруските дошли и нови божества – Юпитер (бога на небето и мълнията), Юнона (богиня на брака и съпружеската любов), Минерва ( богиня на мъдростта, съответства на богинята Атина ). Юпитер станал върховен бог на римляните. Той бил покровител на богове и хора.
