В музикалната практика най – често се употребява обикновената китара, наречена още испанска шестструнна китара. Напоследък се налага джазовата китара (Джипсон ). Моделите на електрическите китари са най – различни. Често се използват и електро – акустични китари.
Китарата е инструмент който се състои от тяло / корпус, гриф, глава на грифа, механизми / ключове, горно / малко мостче, прагче / стъпало (пространството между две телени преградки), телени преградки, горна дъска на тялото, резонансов отвор, рамка / цагра, долно / голямо мостче.
От групата на струнните инструменти, китарата е един от най – разпространените такива. Тоновете се получават чрез дърпане на струните.
Джазовата китара се отличава от обикновената по това, че вместо кръгъл резонансов отвор на горната дъска има „ефове”, както на цигулката. Горната част на тялото при обикновената китара обхваща грифа до 12 прагче, което затруднява придвижването на ръката към високите позиции, докато при джазовата китара грифът до 14 прагче е свободен.
Разстоянието между горното и долното мостче се нарича мензура. Дванайстата телена преграда трябва да се намира винаги точно на средата на мензурата. На 5, 7 и 12 прагче са поставени бели точки за ориентир. При натискане на струните но 12 прагче, трябва да се чува една октава по – високо от тона, който дава свободната струна, затова 12 прагче се нарича октавово.
Китарените струни биват метални, кожени (много рядко), найлонови или перлонови. Струните не трябва да са много високо от грифа, защото това ще затрудни свиренето.
Обикновената и джазовата китара се наричат още примкитари. Според големината и начините на настройване има и следните видове китари: терцкитара, квинтбаскитара, хавайска китара, басова китара.
