Най – едрият полезен дивеч из нашите гори е благородният елен. Отличава се със стройно тяло и величествена горда осанка, затова с право го наричат „красавец”. Храни се с треви, храсти, листа и клони. През лятото се изкачва високо в планините. Живее до 30 години.
Мъжкият елен се нарича рогач. Достига до тегло 300кг. Женските се наричат кошути и имат по – малки размери. Красивите рога на рогачите падат всяка година и рано през пролетта отново израстват. На мястото на прекъсването се образува кървяща раничка, която бързо се покрива с мъхеста кожа, а след това израстват нови рога с едно разклонение повече.
Козината на елените е сивокафява. През зимата е тъмнокестенява. Сменя се два пъти през годината – пролет и есен. Коремната част е белезникава. Около опашката има светло петно, наречено огледало или престилка.
През май женската ражда по едно еленче. Още на втория ден то започва да ходи с маика си.
Теглото на рогата на елените достига до 15 кг. Когато елените заболеят рогата им добиват неправилна форма.
През зимата елените се събират на стада. При дълбок сняг най – опасният враг са вълците. Слабите еленчета биват нападани от лисици и други хищници.
В България се среща и елен-лопатар. Той е по – дребен от благородния елен. Обитава места с по – топъл климат. Неговите рога имат лопатовидна форма, която се формира към пет-годишна възраст.
