Иван Вазов е роден в град Сопод 1850г. Началното си образование Вазов завършва в родния си град, а на 16 години е изпратен в Калофер. Не след дълго е изпратен в Пловдив. Когато е на 20 години е в Русия и там попада сред Хъшове. 1872г. Вазов потегля към Цариград и се среща с Пенчо Славейков. 1874г. се връща в Сопод, където започва подготовка на априлското въстание и влиза в революционния комитет. На 7 май 1879г. Иван Вазов пристига в Берковица. Тук той заема поста председател на берковския окръжен съд. Живее в турската къща на Глатиш Хасан, наречена от берковчани „Ипеклийската къща”. Работи като околийски съдия заедно с Йордан Шишманов и Иван Стоянов.
За Вазов Берковица се оказва „непознато райче”, но попадайки тук, в една среда от оригинални типове – и комични, и сериозни, слушайки предания и легенди за Берковица и берковско, Вазов набира богат материал за написването на по – голяма част от произведенията си. Тук са стихотворенията „На Ком”, „На детето”, „Малини”, поемата „Грамада”, също и „Митрофан и Дормидолски”, „Моята съседка Гмитра”, „Зихра”, „Разказ за Беримереца” и други. Иван Вазов си тръгва от Берковица 1880г. през септември. Умира на 22 септември в дома си в София през 1921г.
