Скелетът на човека е изграден от около 200 кости. Те имат различна форма и големитна, което е свързано с тяхното положение и функции. По форма костите биват дълги, къси и плоски, има и кости със сложна форма. При дългите кости се различава средна част- тяло и два края. Тялото обикновено има форма на неправилен цилиндър и е изградено от плътно костно вещество. Във вътрешността му се намира канал, който е изпълнен със жълт костен мозък. Краищата са изградени от гъбесто костно вещество. Те са гладки, покрити с хрущял и представляват ставни повърхности, които участват в свързването на костите чрез стави. Късите и плоските кости са изградени от гъбесто костно вещество, като на повърхността им се намира тънка пластинка от плътно костно вещество. На повърхността на всяка кост има покривка от съединителна тъкан, наречена подкостница, която е срастнала плътно с костта.
Здравината на костите се обуславя, както от устройството, така и от химичния им състав. Те са изградени от органични вещества, минерални соли и вода. Значението на тези вещества лесно може да се обясни, като се направят прости опити. Ако се потопи прясна, почистена кост от животни в разредена солна киселина или силен оцет, след известно време костта става гъвкава и еластична. Ако се изгори, костта става крехка и чуплива и лесно се стрива на прах.
Костите се състоят от органични вещества, които изгарят, и минерални соли (главно калциев фосфот и калциев карбонат), които се разтварят.
Съотношението между органичните вещества и минералните соли в състава на костите се изменя през различните възрасти на човека. При децата преобладават органичните, а при възрастните неорганичните вещества.
