Държейки в ръцете си по едно яйце, вие ги удряте едно с друго. Двете яйца са еднакво здрави и се сблъскват с еднаквите си части. Кое от тях ще се счупи: удареното или удрящото?
Въпросът бил поставен преди няколко години от американското списание „Наука и изобретения". Списанието твърдяло, че според правените опити счупва се по-често,онова яйце, което се е "движело," с други думи удрящото яйце.
Черупката на яйцето — пояснява се в списанието, има крива форма. При това налягането, приложено при удара върху неподвижното яйце, въздейства на черупката му отвън; но известно е, че като всеки свод, яйчената черупка добре противостоя на външно налягане. Не така стои въпросът, когато усилието е приложено към движещото се яйце. В такъв случай движещото се съдържание на яйцето в момента на удара натиска черупката отвътре. На такова налягане сводът противостои значително по-слабо, отколкото на напора отвън, и се пробива.
Когато същата задача бе зададена чрез сайта ни, постъпиха крайно разнообразни решения.
Едни от решаващите доказваха, че непременно трябва да се разбие удрящото яйце; други — че именно то ще оцелее. Доводите изглеждаха еднакво правдоподобни и въпреки това и двете твърдения са погрешни в корена си! Да се установи чрез разсъждение кое от взаимно удрящите се яйца трябва да се счупи е въобще невъзможно, защото между удря¬щото и удареното яйце няма разлика. Не може да се позоваваме на това, че удрящото яйце се движи, а удареното е неподвижно. Неподвижно — по отношение на какво? Ако е по отношение на земното кълбо, то известно е, че нашата планета се движи сред звездите, като извършва десетина разнообразни движения; всички тези движения "удареното" яйце споделя също така, както и "удрящото", и никой не може да каже кое от тях се движи по-бързо сред звездите. За да се предскаже съдбата на яйцето по признаците на движението и покоя, би трябвало да се прерови цялата астрономия и да се определи движението на всяко от взаимно удрящите се яйца по отношение на неподвижните звезди. Пък и това не би помогнало, защото отделните видими звезди също се движат и цялата им съвкупност — Млечният път, също се движи по отношение на другите звездни вселени.
Яйчната задача, както виждате, ни завлече в бездните на вселената и все пак не се приближи към разрешаването си. Впрочем не — приближи се, ако звездната екскурзия ни е помогнала да разберем важната истина, че движението на тяло без посочването на друго тяло, спрямо което това движение се извършва, е чиста безсмислица. Самотно тяло, взето само за себе си, не може да се движи; могат да се движат най- малко поне две тела — взаимно да се приближават или взаимно да се отдалечават. Двете удрящи се яйца се намират в еднакво състояние на движение: те взаимно се приближават — това е всичко, което можем да кажем за тяхното движение. Резултатът от сблъскването не зависи от това, кое от тях ще по¬желаем да смятаме за неподвижно и кое за движещо се.
Преди триста години за пръв път бе провъзгласена от Галилей относителността на равномерното движение и покоя. Този „Принцип на относителността на класическата механика" не трябва да се смесва с „Принципа на относителността на Айнщайн, открит едва в началото на това столетие и представляващ по-нататъшното развитие на първия принцип.
