Юлка – Редно ли е да се пише за секс в книгите за тийнейджъри
Съвсем заслужено можем да наречем писателката Юлия Спиридонова привлекателното младо лице на съвременната българска детска литература. Според Юлка да пишеш за тийнейджъри, значи да си техен приятел и да бъдеш искрен с тях. Тя е намерила правилния път към сърцата на младите читатели и неслучайно романите й са най-търсените и най-четените.
Авторката успява ненатрапчиво и неусетно да прокарва внушенията си за това кое е добро, кое е лошо, кое е опасно, кое е неправилно, без да звучи назидателно, а като приятелско споделяне през междучасието.
В романите „Тина и половина” и „Графиня Батори” Юлка проследява живота на две обикновено необикновени момичета в училище, вкъщи, отношенията им с приятелите – живот, изпълнен както със забавни ситуации, така и с тъжни моменти.
След като „уреди” момичетата с полезни съвети, Юлка обръща внимание на мъжката половина в новата си „момчешка книга” –
Макс
Всичко на макс!
Баща ми е пич. С него се живее лесно.
Майка ми…. К’во да ви кажа. Без нея сме си по-добре.
Още в детската градина бях магнит за мацки. Джобовете ми не можеха да съберат дъвките и бонбонките, които ми тикаха в ръцете. Всички момичета искаха едно – мен! И така е до днес…
Мога да сваля всяко момиче. Без особени усилия.
Всичко ми е на MAX!!!
Но си имам тайна – страшна тайна…
Ако някой разбере – мъртъв съм!
Но когато си тийнейджър, колкото и да си готин, си имаш проблеми, защото трябва:
-
Да разбереш какво искат жените.
-
Да не допускаш грешки, защото „милион нещастници ще се кефят адски на всяка твоя грешка. Това е цената да си суперготин.”
-
Да намериш момиче (трябва да е лошо момиче), с което да спиш, преди останалите да са разбрали, че си все още девствен.
В романа главният герой изминава дълъг път, изпълнен с драматични, но и комични ситуации, за да стане накрая истински мъж. А за да станеш истински мъж, оказва се, не е задължително да си правил секс на петнайсет. Но е задължително да се влюбиш истински.
Според самата Юлка е нелепо, че у нас се смята за нередно да пише за секс в книгите за тийнейджъри – за разлика от световната юношеска литература, където това е факт от близо четирийсет години, а и повече: „За мен е по-странно, че с годините темата става все по-завоалирана и все повече табу. Най-нелепото е, че именно хората, които се възмущават така усърдно, размятат по къщите си "медицински" списания, имат специални канали на телевизора, да не говорим за онези филми на компютрите им. А аз трябва да се чудя какво да казвам на моите деца (които още са далеч от тийнейджърството), като се върнат от гости и ме питат това какво е, онова какво е, ама защо… Или какво точно правят този чичо и тази леля на билборда пред нас. Искам децата да не смятат секса за нещо мръсно, забранено и дори ужасно. Или пък за нещо смешно. Или че трябва са се случи на всяка цена.
