Когато се говори за българските генерали от началото на XX век, обикновено първите имена, които изплуват, са Колев, Вазов или Савов. Но един мъж, който стои леко в сянка, всъщност е бил мозъкът зад някои от най-важните победи на България през Първата световна война. Това е генерал Константин Жостов – човек, чиято интелигентност и военен усет го изстрелват до върха на армейската йерархия, а работата му като началник на Генералния щаб остава ненадминат пример за стратегическо мислене.
Тих, наблюдателен и аналитичен, Жостов не се вписва в клишето за войнствен командир. Не блести с шумни речи, но с прецизни действия. Не марширува, а изчислява. Не търси слава, а ефективност и победа.
Роден: 16 септември 1867 г., Гайтаниново, Османска империя
Умрял: 20 август 1916 г., Пловдив
Професия: военен, стратег
Титла: генерал-лейтенант, началник на Генералния щаб
От къде е: родом от днешна България (област Благоевград)
Къде е живял: София, Виена, Германия, Белград, Пловдив
Момчето от Гайтаниново
Константин Жостов се ражда в село Гайтаниново, близо до Гоце Делчев, в семейство, което носи в себе си освободителния дух на Възраждането. След Освобождението на България през 1878 г., той, подобно на много млади и амбициозни българи, тръгва по пътя на военната служба – не защото обича оръжията, а защото вижда в армията единствения инструмент, който може да защити новата българска държава.
Жостов завършва Военното училище в София, а после специализира във Виена и Германия, където попива модерна стратегическа мисъл, далеч изпреварила тогавашното балканско ниво. Тези знания ще се окажат ключови по-късно.
Не командир с меч, а стратег с карта
Още в началото на кариерата си Константин Жостов впечатлява началниците си с изключителни способности за анализ и планиране. Не случайно става военен аташе в Белград, където наблюдава сръбската армия отвътре и научава безценни детайли за техните сили и слабости.
По време на Балканските войни (1912–1913) вече е полковник и началник на оперативния отдел към Генералния щаб. И макар славата тогава да обира генерал Савов, именно Жостов е човекът, който реално ръководи военните действия, координира фронтовете и планира ключови операции. Спокойствието му в напрегнати ситуации е почти митично – свидетели разказват, че дори когато нещата се обърквали, Жостов винаги оставал спокоен като шахматист на десетия ход.
Главен мозък на Първата световна
След края на Междусъюзническата война и политическите сътресения, България влиза в Първата световна война през 1915 г. Тогава вече Жостов е генерал и началник на Генералния щаб на Българската армия. Той поема задачата да подготви целия армейски апарат за нова, тотална война – с недостатъчно ресурси, разклатен морал и международна изолация.
Въпреки всичко, неговите планове за окупация на Вардарска Македония се реализират блестящо. Под негово ръководство българската армия постига една от най-успешните кампании в цялата война, отблъсквайки сръбската армия и заемайки стратегически важни позиции.
Жостов е човек, който не се поддава на политически натиск. Когато вижда, че Централните сили започват да използват България като пионка, той дори обмисля дипломатически завой към Антантата – ход, който би могъл да промени историята. Но не му остава време да го осъществи.
Смърт, която идва твърде рано
На 20 август 1916 г. генерал Жостов умира внезапно в болницата в Пловдив, след операция от апендицит. Смъртта му предизвиква шок в армейските и политическите среди – не просто защото е загубен високопоставен генерал, а защото отива си мозъкът на армията, човекът, който успява да вижда три хода напред.
След смъртта му армията изпада в колебание, а стратегическото планиране губи координацията, която той държи с железен, но незабележим контрол. Съдбата на България във войната от този момент нататък тръгва по ръб.
Как го възприемали хората
Жостов не е бил типичният „народен герой“. Не е изнасял патриотични речи, не се е снимал с медали, не е ходел по паради с позлатени саби. Но въпреки това – или може би тъкмо заради това – е почитан от подчинените си, уважаван от съюзниците и дори от враговете си.
Сръбски военни архиви говорят за „българския генерал, който винаги действа с изпреварване“. За германците той е бил „надежден съюзник, макар и подозрителен към намеренията ни“. За българите – герой без ореол, но с действия, които говорят сами.
Въпроси и отговори:
Кой е генерал Константин Жостов?
Български военен стратег и началник на Генералния щаб по време на Първата световна война.
С какво е известен Константин Жостов?
С планирането и реализацията на успешната българска кампания срещу Сърбия през 1915 г.
Как умира генерал Жостов?
Умира внезапно след операция от апендицит на 20 август 1916 г. в Пловдив.
Какъв стил на командване е имал Жостов?
Спокоен, стратегически, базиран на анализ и логистика, без показност и емоционални изблици.
Какво е наследството на Константин Жостов?
Запомнен е като един от най-брилянтните български военни умове, чиито планове водят до едни от най-успешните действия на Българската армия.
Снимка: By Unknown photographer – http://macedonian-library.com/documents.php?sec=2&cid=32&album=125&pid=3018, Public Domain, Link
