Когато говорим за „първото училище“ в България, обикновено си представяме стая с черна дъска, маси и деца с тетрадки, вероятно някъде в средата на XIX век, по времето на Възраждането. Истината обаче е по-дълбока, по-прашна – и много по-интересна. Защото най-старото училище в България не е просто сграда, а символ. То е началото на един дълъг, упорит български стремеж към знание, просвета и – нека си го кажем – оцеляване чрез образование.
Кога започва всичко?
Пътуваме назад – не с влак, а с въображение – към 885 година. Времето е тежко, държавата – млада, но амбициозна. Княз Борис I е покръстил българите преди няколко десетилетия и сега трябва да се поставят основите на една нова култура. Хората вече трябва да четат не на гръцки или латински, а на език, който разбират. И тук идва моментът за образование, и то не какво да е.
Светите братя и техните ученици
Кирил и Методий са вече в историята, но техните ученици – Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд – не само продължават делото им, а го превръщат в нещо грандиозно. След като са прогонени от Великоморавия, те намират убежище в България, където княз Борис ги приема с отворени обятия. Той е достатъчно умен да разбере, че новата религия няма да пусне корени без писменост на разбираем език, и още по-малко – без хора, които да я преподават.
Така започва мисията по създаване на училище, което не просто да обучава, а да гради бъдещето на българската културна идентичност.
Велики Преслав или Охрид?
В историческите среди върви вечният спор – кое е било първото: Преславската книжовна школа или Охридската? Но ако трябва да говорим за реално училище, с преподаване, ученици и програма, Охридската книжовна школа излиза на преден план.
Св. Климент Охридски създава просветен център в Охрид, който сам той нарича „училище“. Там той обучава между 3 000 и 3 500 ученици – свещеници, книжовници, учители, бъдещи духовни и културни водачи. Не само ги обучава, а и ги вдъхновява. Не е пресилено да кажем, че това е първата институционализирана форма на образование в България, още в края на IX век.
Какво точно се е учело в това училище?
Забравете табличките по математика – тук грамотността била въпрос на свещен дълг. Обучението включвало четене и писане на старобългарски (или както тогава се е наричал – „словѣнски“), тълкуване на Светото писание, пеене на църковни химни, и разбира се – калиграфия, защото всяка книга е била ръчно преписвана. А понякога и преправяна.
Има нещо много красиво в тази идея – че училището не е просто място за знания, а и за създаване на духовна връзка между учител и ученик, между миналото и бъдещето.
Значението на Климент и неговата „учителска академия“
Св. Климент е не просто учител. Той е визионер. Създава Охридската школа не като временен център, а като основа на българската духовност. Смята се, че той е автор на над 50 оригинални творби, сред които жития, похвали и проповеди. Но още по-важното – той обучава учители, които от своя страна ще основават нови училища из цялата Първа българска държава.
Тази верижна реакция на просветление започва от Охрид, но не свършва там. Благодарение на Климент, в следващите десетилетия България се превръща в духовен център на славянския свят.
А какво става след Климент?
След смъртта на Климент, делото му продължава Наум – друг от учениците на Кирил и Методий. Той основава училище край Преслав, което също става важно огнище на книжовност. Така се оформят двата полюса на ранното българско образование – западният (Охрид) и източният (Преслав).
И двата имат свои специфики, но общото между тях е това, че българската държава съзнателно залага на образованието като средство за културна независимост. Това не е просто стратегически ход – това е културна революция.
Къде е днес това „най-старо училище“?
Физическата сграда от IX век, разбира се, отдавна не съществува. Но на територията на Охрид, днешна Северна Македония, има манастирски комплекс „Св. Климент“, където се вярва, че се е намирало училището. Мястото е реставрирано и днес е обект на поклонение и историческо значение. Там може да се види къде е преподавал Климент, къде е пишел своите произведения – и дори къде е бил погребан.
В България, разбира се, паметта за него е жива – университет, училища и булеварди носят неговото име. Но истинското му наследство не е в табелите – то е във факта, че няколко поколения по-късно българите продължават да виждат знанието като ценност, а не като тежест.
Защо тази история има значение днес?
В ерата на изкуствен интелект, TikTok и бързи знания от Google, идеята за училище като свещено място за духовно израстване може да изглежда ретро. Но точно затова тя има значение. Историята на първото училище в България ни напомня, че знанието не е просто информация – то е сила, идентичност и дълг.
И не, няма да намерите тест по „въведение в кирилската калиграфия“ в днешната учебна програма, но пък винаги можете да се вдъхновите от идеята, че преди 1100 години някой е седнал да учи – не защото „трябва“, а защото това прави народа свободен.
