Ако сте имали щастието да попаднете на театрална рецензия, която не е просто преразказ на действието, а интелектуален танц между сцената и ума – много вероятно е авторът ѝ да се казва Ромео Попилиев. Той не е просто критик. Той е нещо като вътрешен глас на българския театър – понякога некомфортен, често провокативен, но винаги дълбок и аргументиран. И макар името му да не стои със златни букви над входа на Народния театър, присъствието му в културното пространство е по-осезаемо от някои прожектори.
Попилиев е от онези интелектуалци, които не си играят на елитизъм, но и не правят компромиси със съдържанието. Ако трябва да опишем стила му с една дума – това ще бъде анатомичен. Разрязва спектакъла до кост, но не за да го осъди, а за да го разбере.
Къде и кога се ражда този театрален поглед?
Ромео Попилиев е роден през 1954 година. Това са години, в които културата в България е в специфичен баланс – между партийната естетика и проблясъците на личната артистична истина. Точно в такава атмосфера израства едно момче, което ще избере изкуството не за слава, а за мисия.
Следва театрознание в НАТФИЗ, а по-късно защитава докторат, посветен на българската драматургия. Но още от ранните си студентски години Попилиев показва, че няма намерение да бъде просто описател. Той е мислител, който търси нещо повече от това „какво се случва“ на сцената. Неговият въпрос е „защо това има значение“.
Какво прави един театровед?
В света на изкуствата театроведът е нещо като съдия, философ и археолог в едно. Ромео Попилиев притежава всички тези качества, но ги обединява с още нещо – език, който може да мисли. Той не просто анализира представления, а изследва тенденции, контексти и културни пластове.
В продължение на десетилетия той пише критики, есета, монографии, участва в сборници и списания, чете лекции на студенти и публиката по фестивали. И навсякъде се усеща неговият ангажимент към интелектуалната честност – дори и когато това значи да не се хареса на всички.
Той е автор на редица книги, включително „Българската драма и европейският контекст“ и „Модерната драма и българският театър“, в които предлага дълбок прочит на българската сценична традиция, но винаги с поглед към европейските естетики.
Преподавателят, който не те оставя безразличен
Наред с писането и анализа, Ромео Попилиев е университетски преподавател, който през годините е обучил и вдъхновил десетки, ако не и стотици млади театрали. За неговите лекции се носят разкази – едни ги описват като предизвикателни, други като философски главоблъсканици, но всички са съгласни по едно – той те кара да мислиш.
Не е от онези преподаватели, които очакват наизустяване. Очаква аргументация. Очаква позиция. Очаква да се научиш да гледаш спектакъла не само с очи, но и с разум. За много от неговите студенти той остава фигура, която не просто учи, а оформя критическо мислене.
Как го възприема театралната общност
В една сфера, в която често „всички се познават“, а мненията могат да се окажат по-опасни от режисьорските грешки, Ромео Попилиев се движи с онова спокойно достойнство на човек, който не зависи от хорски мнения. И все пак, той е сред малцината, които театралната гилдия слуша внимателно – дори когато не се съгласява.
Като критик е безкомпромисен, но не злонамерен. Не „размазва“ постановки за удоволствие, а разопакова смисли. Актьори, режисьори и драматурзи често цитират текстовете му – не защото са ласкави, а защото имат стойност. Той не се поддава на моди, не пише „по заявка“ и не разчита на авторитет. Самият му текст е авторитет.
Животът извън театралния салон
Ромео Попилиев е известен с това, че избягва медийния шум. Не е от често канените в сутрешните блокове, не дава интервюта наляво и надясно. Той предпочита думите му да говорят в текстовете, а не на екран. Но зад тази дистанция стои топъл, културен човек, с дълбоко разбиране за човешката природа.
Той обича литературата, философията, дългите разговори и… театъра, разбира се. Не като индустрия, а като място за смисъл. Именно в това отношение остава един от малкото критици, които не пишат „професионално“, а с вътрешна нужда да разберат и да тълкуват.
Наследство, което се изгражда в движение
Докато други личности могат да бъдат наречени „завършени“, Ромео Попилиев е в процес. Все още активен, все още пишещ, все още преподавател, той изгражда своето културно наследство не със статуи, а с текстове. И това е най-хубавото – че той не е част от миналото на българската култура, а от нейното настояще.
Ако някога влезете в театрална зала и си тръгнете с усещането, че спектакълът ви е разтърсил отвъд логиката, може би някъде, невидимо, Ромео Попилиев е бил с вас – чрез книгите си, чрез думите, чрез непримиримото си търсене на истината зад завесата.
