Сред величествените хълмове над Велико Търново, където днес туристите се разхождат спокойно из манастири и китни къщи, в миналото ехтяли викове, тропот на копита и трясък от оръжие. Арбанаси, днес известен като архитектурен резерват и предпочитано място за уикенд бягство, някога е бил сцена на драматично и почти забравено сражение, което сякаш е избягало от учебниците по история, но не и от сенките на старата българска душа. Историята на този сблъсък не започва с фанфари, нито завършва с парад. Тя остава да живее в подмолите на времето – тиха, но значима.
Арбанаси – повече от възрожденски оазис
Когато днес чуем „Арбанаси“, веднага си представяме калдъръмени улици, черковни икони, богати къщи с резбовани тавани и аромат на баница. Но малцина знаят, че в началото на XVIII век това място е било ключов стратегически пункт в един от най-бурните периоди на българските земи – време на размирици, разбойници, чети и османски гарнизони, които се борят да запазят контрола над региона.
Един свят в преход: Балканите в началото на XVIII век
Началото на XVIII век е епоха на сблъсъци между традиция и упадък. Османската империя вече не е тази страховита сила от предишните векове – запада икономически, армията е деморализирана, а народите под властта ѝ – все по-неспокойни. Именно в този исторически контекст се зараждат редица бунтове, които, макар и локални, разклащат устоите на властта.
Сред тези бунтове се нарежда и малко известното, но изключително колоритно сражение при Арбанаси, което, по всичко личи, не е било просто селски бунт, а добре организирано военно противопоставяне.
Чии армии се сблъскват?
Тук идва моментът, в който историческите извори започват да се разминават. Част от изследователите считат, че става дума за въоръжен сблъсък между местни въстаници и османска редовна армия, докато други предполагат, че може да е било вътрешноосманско сражение – между различни местни паши и техните претенции за власт. А трета хипотеза намеква за намеса на външни сили, като австрийски или дори руски агенти, подтикващи към размирици.
Но независимо от точната конфигурация, битката при Арбанаси се е състояла. И е била кървава.
Изворите, които шепнат
Най-важният източник, който ни дава сведения за сражението, е един летопис, съхраняван в Зографския манастир, където е записано, че „в лето 1717 при Арбанаси се разгоря голяма битка, и кръв река се лея“. Макар и кратко, това споменаване е подкрепено от няколко археологически находки, открити в околностите на Арбанаси – сред които ръждясали оръжия, части от куршуми, както и останки от изгорели укрепления.
В допълнение, в църковните архиви от Търново се пази писмо от игумен на Преображенския манастир до патриарха в Цариград, в което се споменава „страшна суматоха и огън край Арбанаси, където чети и еничари се сблъскали в гняв, пощадявайки нито младо, нито старо“.
Какво точно се е случило?
Представете си гористите хълмове край Арбанаси – в тях се укриват добре въоръжени българи, част от така наречените комити – бивши хайдути, дръзнали да извоюват местна автономия и да прекъснат османските данъчни доставки. Те не са просто разбойници, а организирани бойни единици, подпомагани от местното население, което им осигурява храна, подслон и информация.
Османците, от своя страна, изпращат няколко специални отряда, за да „успокоят района“. Но, както изглежда, те подценяват решителността и броя на комитите. В една нощна атака, при опит да овладеят центъра на селището, те попадат в добре подготвена засада.
Сражението трае часове. Селото пламва. Част от османската войска е унищожена, а останалите се изтеглят панически към Търново.
Ехо от битката – и защо никой не говори за нея?
Може би се чудите защо това събитие не фигурира в учебниците. Отговорът е прост и малко тъжен – политиката на мълчание. Османската администрация се стреми да заглушава всяка проява на съпротива, а след Освобождението фокусът се премества към по-мащабните въстания. Така сражението при Арбанаси остава в сянка, предадено единствено от устни предания и шепнещи архиви.
Но в местния фолклор – особено в песни, събирани от края на XIX век, се споменава за „огнена нощ, в която мъжете от Арбанаси вълците изплашили“. Разкази за герой на име Вълчо войвода, водач на четата, се появяват и в други краища на страната, което подсказва, че събитието е оставило дълбока следа в народната памет.
Днес – тишина и спомени
Днес няма паметна плоча, няма възпоменателна церемония. Само старите къщи и църкви пазят спомена, понякога дори несъзнателно, в стенописите си и в грапавината на старите камъни. Но онези, които обичат да търсят истината в сенките, знаят, че Арбанаси е повече от възрожденска идилия – то е поле на една забравена битка, която заслужава да бъде разказана.
И следващия път, когато се разходите там, може би ще почувствате полъха на онази нощ – и ще чуете ехото на един забравен, но истински сблъсък за свободата.
Снимка: Nikolai Karaneschev, CC BY 3.0 https://creativecommons.org/licenses/by/3.0, via Wikimedia Commons
