ZnamLi.com - нека знанието бъде с нас и нашите приятели
Регистрирай се и играй.
Докажи си колко знаеш.
Състезавай се с другите потребители
Вход за потребители.        Забравена парола? Кликни тук!
Самарянците
Публикувано на 2010-06-10 09:28:02

Самарянците са хора, интелектуално много напреднали, живели между 2900-1800 години преди Христа в Месопотамия, което от гръцки означава "между две реки".

Те били изключително развита цивилизация с напълно изграден начин на живот. Обработвали са земята и различни материали. Строяли са градове и са създали може би една от първите форми на управление - монархията.

Самите имена на тези градове говорят за едно далечно и мъгляво минало: Ур, Лагаш, Ериду.

По това време водата и по-редките ресурси били ценни и те постоянно водели войни за тях, не само с другите хора, но и сами със себе си. В резултат по-малките градове са били поглъщани от по-големи и могъщи. В един момент, Самарянците е трябвало да започнат война с Акадините, които мигрирали от Арабския полуостров.

Акадините били семити, тоест говорели семитски - език близък до Хебреу и Арабски.

Борбата била много ожесточена, но в крайна сметка Самарянците паднали под контрола на Акадинската цивилизация, която се установила с център Акад, един величествен град, който по-късно се превръща във Вавилон.
Самарянците, обаче, през 2125 пр.Хр. в град Ур възстават срещу Акадините и успяват да се освободят. Интересното е, че през няколкото години, през които са били под робство те запазват културата си непокътната. Това е в резултат на приемането на тяхния вид цивилизация от страна на Акадините.

Въпреки успеха на Самарянците съдбата се оказва неблагосклонна към тях и половин век по-късно, нова вълна Семитска миграция напълно заличава народа на Самарянците.

Те изчезват като народ, но остават като култура. Техния велик експеримент - цивилизацията, ги обезсмъртява. Семитите, които ги унищожават всъщност приемат техния начин на живот и в един или друг смисъл се превръщат в техни последователи.

Те взимат начина на управление, икономиката, начина на живот, писмеността, религията, законите, дори разказите за хората, някога живели по тези места.

Малко повече за самата им култура:

Начина на управление бил монархията. Градовете, или по-скоро областите, са били разделени на вдин вид щати, всеки, от който се управлява от крал. Той ръководи всичко в областта си. От търговия, през военните до религиозните церемонии.

Високата степен на развитие дава възможност за развиване на писменост. Открити са огромно количество каменни плочки с тяхната писменост, която всъщност е картинна. С времето са започнали да "пишат" с клинообразни резки, които се получават при прегъването на тръстика в мокра глина, като местели края й по-близо или по-далеч от ръката си. Така са създали форма на писане (която е много устойчива на времето и влагата), която се е запазила много по-дълго от която и да е друга форма на писане (може би ако не се смята китайската писменост, която в превод означава "клинообразно оформена").

Вярата им не е била само в един върховен Бог. Те са изповядвали политеизъм, тоест, вярвали са в много богове. Те били група създатели и всеки управлява някаква природна сила. Някои от тях символизирали и слънцето. За тях тези богове приличали на хората, страдали от същите неща, изпитвали същите чувства, като любов, омраза, пошлост, съжаление. Според тях боговете изпитвали най-голямо съжаление за това, че създали човешкия живот. Огорчени те изпратили потоп, който да унищожи живота на Земята. Въпреки това имало един човек, който построил лодка, с която се спасил, заедно с други представители на животинския свят. Не ви ли звучи познато? Въпреки, че това знаем от Семитския народ, то може да се каже, че тази история не е плод на тяхната култура, а именно на Самарянската. Все пак най-вълнуващото е, че според книгата Битие (за произхода), първоизточниците на Хебреуската раса, патриарха Ейбрахам е дошъл именно от град, наречен Ур.

Относно науката и математиката те били напреднали много. Знаели са да обработват земя и как да имат по-големи количества производство. Разбирали са значението на времето и са имали 12 месечна (лунарни месеци) година, като на всеки три добавяли по един допълнителен месец, тъй като 12 лунарни месеца образуват малко по-малка година от слънчевата (соларни) година. Поради изучаването на времето са създали и първият вид зодиак, използван за измерване на годишното време. Математически те са се развили изключително много. Търговията им е наложила да събират, разделят, делят, умножават и още интересни операции. Те толкова много се пристрастили към изучаването, че започнали да развиват един от интересните клонове на математиката - абстрактната математика.

Законите. Във Вавилон е бил създаден Кодът Хамураби. Който в основни линии копира законите на самаряните. Този код като цяло представлява определяне на наказания на принципа око за око, зъб за зъб, живот за живот. Интересното е, че за да се проведе "делото" жертвата трябва сама да заведе подсъдимия в съда. Там жури помага в спора, отсъжда решение и по някога изпълнява и присъдата. В повечето случаи обаче, жертвата или някой от семейството трябвало да извърши присъдата. С течение на времето се създава и класовото разделение. Така не всеки бива осъждан еднакво пред закона. Ако се нарани по-висшестоящ или свещеник се наказвало много по-строго, от колкото ако нараниш роб или беден човек. Въпреки, че звучи дискриминиращо, законите всъщност не са така. Ако роб или беден наруши закона, то той се наказва много по-леко, от колкото ако го е нарушил висшестоящ или религиозен човек.

Така законите всъщност се балансират и служат за основа на Вавилонското, Асирийското и Хебреуското право.

Интересни артефакти:

Интересното е, че Самарянците имат много странно изглеждащи статуетки и истории.

Те съставили списък на всички владетели на Земята, започвайки предо около 400 хил. години. Според тях всички тези "крале" били полубогове или безсмъртни. Те ги наричали Нифилими, Елохими и Анунаки - "Тези, които дошли от небето на Земята".

В Самарянската митология това са били група богове, които дошли на Земята и създали човешката раса. Според тях тези богове дошли от Нибиру (Nibiru) - планетата на пресичането ("Planet of the crossing"). Асирийците и Вавилонците я наричали Мардук (Marduk). Според тях една година на Нибиру е 3 600 земни години. За Анунаките един живот е около 120 техни години, което се равнява на около 432 хил. земни години. Според техния списък на кралете са минали 120 техни години от както са дошли на Земята до потопа.

 

Тази статия е публикувана в категория Любопитни факти.
Ако ти е харесала, помогни ни да я популяризираме, като я споделиш с приятелите си в социалните мрежи. Натисни някой от бутоните по-горе.